iBeauty.bg
banner1
Промоции

Няма добавени промоции още!
Още промоции
Анкета

Готови ли сте за лятото?:

Ох, и тази година ще се боря с влизането в банския...

А как иначе?! С нетърпение чакам да покажа перфектни форми на плажа.

Слънце, море, нови приключения... Прекрасен сезон, за който винаги съм готова!


Диагноза МЕНОПАУЗА Част VII: Причини за появата на депресия по време на менопауза


Според статистиката, лошото настроение и симптомите на депресия възникват в периода на климакса при 8-15% от жените. Високият процент се обяснява с факта, че в този период върху женския организъм действа съвкупност от фактори.

image


Физиологични изменения в организма
Въпреки че този период се смята за естествен, всъщност е критичен в живота на жената, тъй като се осъществява кардинална пренастройка на хормоналната система, а нивото на хормона естроген постоянно се колебае (дори в течение на деня!). Много специалисти определят именно този фактор като ключов за лошото настроение: нивото на естрогена оказва влияние и на синтезирания в мозъка серотонин (т.нар. „хормон на щастието“). Вследствие рязкото намаляване нивото на серотонина възникват промени в настроението и симптоми на депресия.
Все повече съвременни научни изследвания показват, че рискът от появата на депресия се повишава при жени, които се оплакват от тежки вазомоторни симптоми и изпитват трудности от физиологичен характер, вкл. засилен косопад и разреждане на косата, болки в мускулите и ставите, обща слабост, намаляване на физическата активност.



Често физиологичните изменения в женския организъм по време на менопауза съвпадат с естествените промени, свързани с процесите на стареене, но се приписват на перименопаузата. Без значение от какво са предизвикани, физиологичните промени си остават един от водещите фактори за депресивните разстройства.
Нерядко се наблюдава т.нар. ефект на доминото, който е алтернативно обяснение за по-честата проява на депресивните симптоми при жените в периода на климакса. Според тази теория дискомфортът, предизвикан от соматичните симптоми (изпотяване, горещи вълни, сухота във влагалището) води до промени в обичайния ритъм на живот, прекратяване на секса, нарушение на съня и др., които влияят отрицателно на душевното състояние.



Наблюдава се сериозна косвена връзка между периода на менопауза и психичните нарушения (депресия). Изхождайки от това, може да се предположи, че влиянието на естрогените върху подобряване на настроението и душевното състояние е вторично в сравнение с облекчаването на соматичните симптоми на менопаузата, способстващи за нормализация на съня, интимния живот и стабилизиране на останалите физиологични процеси.

Ендокринни фактори
Някои жени изпитват сериозни психични проблеми и развиват депресия по време на интензивните хормонални промени, особено в периода на прехода към менопауза и след спиране на менструалния цикъл. Резките хормонални изменения влияят на настроението и въздействат върху психиката, нарушавайки баланса в няколко невротрансмиторни системи в мозъка и в централната нервна система (ЦНС). С това частично може да се обясни по-честата поява на депресия в пременопаузата. През този период хормоналните изменения имат по-интензивен и хаотичен характер в сравнение с постменопаузата, когато нивото на естрогените остава ниско, но достатъчно стабилно. Промените в хормоналната картина на организма често съвпадат с промените в настроението и общото психично състояние. Разбира се, това не означава, че в постменопаузата настроението на жената остава ниско.
Известно е, че прогестеронът и естрогените могат да влияят на ЦНС посредством различни механизми. Естрогените стимулират нейната работа, а прогестеронът я подтиска. Тези свойства на женските полови хормони се използват при хормоналната терапия за подобряване настроението на жени в пери- и постменопауза с умерена депресия или при липса на симптоми на клинична депресия. Важно е да се съблюдава индивидуалната поносимост, както и правилното съотношение на естрогени и прогестерон за подтискане или предотвратяване на неблагоприятното влияние на прогестерона върху ЦНС. Научните изследвания показват, че само високите фармакологични дози естрогени подобряват настроението при пациентки с изразена клинична депресия. Приемът на високи дози естрогени обаче крие много сериозни рискове за здравето.



Затова клиничната депресия изисква специфично психотропно лечение, включващо много често комбинация от прецизно дозирани и съобразени с конкретния случай хормонални препарати и антидепресанти. Естрогените усилват действието на някои антидепресанти, т.е. на жените в менопауза, лекувани с ХЗТ може да се предпишат ниски дози от подходящия антидепресант.
Въпреки голямата популярност и нееднозначност на ХЗТ в периода, предшестващ менопаузата, тази терапия си остава най-ефективен начин за облекчаване на вазомоторните симптоми и профилактика на клиничните последствия от дефицита на естрогени и други хормони в женския организъм, включително остеопороза и сърдечносъдови заболявания. Изследванията на ефектите от хормоналната терапия дават обнадеждаващи резултати за приема на естроген във връзка с подобряване на настроението и когнитивните способности на жените в пременопаузата. Основно препятствие за широкото приложение на ХЗТ са появилите се напоследък резултати от мащабни изследвания, поставящи под съмнение безопасността за здравето при дългосрочно използване на хормоналните препарати.



В много области на медицината тече активно търсене на алтернативни методи за облекчаване на физическите и емоционалните проблеми през менопаузата и постменопаузата. Краткосрочното лечение с ХЗТ (3-5 години) не се смята опасно за здравето и до днес си остава много добър метод за облекчаване на неприятните вазомоторни симптоми като повишено изпотяване и горещи вълни. Трябва да се отбележи, че рязкото спиране на ХЗТ може да предизвика засилване на негативните симптоми, включително и психо-емоционалните.

Биохимични фактори
Съществуват много малко научни доказателства, че менопаузата провокира сериозна клинична депресия, тревожност или други психични нарушения. Въпреки това по-голямата част от жените в този етап от живота си проявяват симптоми, близки до депресия, като плачливост, промени в настроението, нарушения на съня и апетита, тъга, отсътствие на енергия и мотивация. Честа причината за негативните емоции е нарушаването на нормалния хормонален баланс и спирането на менструацията, което не се разглежда като отклонение в пред- и постклимактеричния период, но може да предизвика в много жени усещане за загуба на контрол над собствения организъм, чувство на безпомощност пред природата и да провокира депресия.



Симптомите на депресия през този период се свързват с история на депресивните състояния, предменструален синдром, следродилна депресия, дълъг преходен период до настъпването на менопаузата или много тежка вазомоторна симптоматика по време на пременопаузата. Други причини могат да са нарушения във функцията на щитовидната жлеза, странични ефекти от приема на лекарствени средства или хормони, както и стресът, който е сигурен спътник именно в този период.
Психичните отклонения и дискомфорт може да са причинени и от нарушаване на биохимичния баланс в главния мозък и хипофизата. Изследванията показват, че естрогените влияят на електрическата възбудимост на рецепторите в главния мозък, което води до функционален дефицит на серотонин, допамин и норадреналин. Нарушението на този баланс се разглежда като основна биохимична причина за клиничната депресия, която може да се изостри в климактериума.



В последните години особено внимание специалистите обръщат на силното влияние на естрогените върху 5HT серотониновите рецептори. Това влияние подкрепя предположението, че симптомите на депресия се усилват в пременопаузата във връзка с недостига на естроген. Около 30% от жените в пременопауза подтвърждават наличието на симптоми на клинична депресия или тревожност. Взаимовръзката между физическите симптоми и психичните разстройства е двойно по-висока при жените, претърпели изкуствено или хирургично прекъсване на месечния цикъл. Поради сериозната възможност от развитие на депресия в пременопаузата се препоръчва психиатричен преглед на жените на възраст 45-50 години за установяване наличието на симптоми на клинична депресия. Консултацията с психиатър е особено важна за пациентките, при които има повече рискови фактори – следродилна депресия, сериозни депресивни епизоди в анамнезата, предменструални дисфорични разстройства, дълъг период на пременопауза (над 27 месеца), менопауза поради хирургично вмешателство, ранна менопауза, дисфункция на щитовидната жлеза.

Психосоциални фактори
За жените не е никак лесно да приемат настъпването на менопаузата, този нов жизнен етап, тъй като той не само означава край на репродуктивната способност, но и е неразривно свързан с представата за приближаващата старост. Прибавят се и тревогите по повод неизбежните възрастови изменения на лицето и тялото.
Загубата на основната обществена роля и самоидентификацията като жена, както и неизбежното стареене често са съпроводени с психични проблеми. Жените около 50-те вече имат опит в преодоляването на житейски трудности и стресови ситуации, но много от тях могат да са изложени на силен стрес през пременопаузата, която съвпада с настъпването на календарната средна възраст. Стресови фактори през този период могат да са угасналите любовни отношения, развод, смърт на близки хора, грижи за възрастни родители, неразбирателства с децата, финансови и професионални проблеми. Преходът към новия етап от живота е сложен и без „играта“ на хормоните. В периода на менопаузата жената изпитва промени в самовъзприятието, самооценката, и дори във възприемането на собственото си тяло. Настъпва и осъзнаването, че никой не живее вечно, жената преосмисля своя живот и целите си.



За някои жени това е важен психологичен етап, който се разглежда като възможност за позитивни изменения и духовен растеж. Въпреки това много представителки на нежния пол усещат огромно психично напрежение, загуба на контрол над живота си, тревожност, разсеяност и емоционална пустота. Немалко жени се опитват да се противопоставят на тези възрастови трудности чрез употреба на алкохол или наркотици, което още повече изостря проблема.
Една от причините за понижаване на настроението и социалната активност, както и за зачестяване на депресивните прояви е понижаването на умствените възможности през менопаузата. Паметта, концентрацията и когнитивните способности се променят през целия живот на човека. Периодът на стареене на организма по принцип е свързан с влошаване на редица функции на мозъка. Въпреки че няма преки научни доказателства за връзка между менопаузата и понижаването на умствените способности, повечето жени в периода на перименопаузата се оплакват от проблеми със запаметяването и концентрацията. Тези проблеми ги плашат, влияят на тяхната самооценка, пречат им да се наслаждават на живота, предизвикват тревожни и мрачни мисли.



Много жени се страхуват от развитието на деменция, болест на Алцхаймер и други умствени нарушения. Често пъти няма причини за сериозно безпокойство и проблемите не са пряко свързани с настъпването на менопаузата, освен безсънието, което в повечето случаи се явява неин основен симптом. Излишните тревоги и стресът във връзка с видимите признаци на „повяхване“ на организма може да причинят депресивни разстройства и други психични заболявания, които усложняват умствените функции. Въздействието на хормоналните препарати върху организма все още не е достатъчно добре изучено – известно е само, че нивата на половите хормони влияят на мозъчните функции. Важно е жената да не разглежда климакса като присъда, нелечима болест или инвалидност, а да остане социално, умствено и физически активна. Тайната на емоционалното благополучие през перименопаузата е в баланса между правилните физически и духовни грижи за себе си и професионалните ангажименти.

Следва част VIII: Лечение на депресията по време на менопауза



2016-11-13 | Здраве |

Всички статии

banner1
banner1
Седмичен хороскоп

Посещения на сайта:

 Днес 189 Вчера 268
Общо 280974 за 2166 дни
Най-много 342 на 23.02.2017 (23:58)
За нас | Контакти
Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта ibeauty.bg без разрешение е забранено.